Постинг
17.01.2017 23:26 -
Палмата на Майорка 11
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 3507 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2017 22:29
Прочетен: 3507 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 10.05.2017 22:29
10.10.2016
Още пазари и Illetes
Тръгнахме отново за Площад Испания - този път, за да хванем автобуса и да отидем на плаж. И да слезем на последната спирка. Най обичам така: да не трябва да броя спирки.
По пътя към Площад Испания мярнахме един пазар: Mercat de Pere Garau. Както каза на следващия ден Ася, когато отново минахме оттам: "Пере! Само и само да не му кажат Педро!". Това - за каталунците.
Ето така си представям една част от рая:
Това не е в моя рай:
Как в тия жеги им се яде свинско - всичките му части?
С възрастта все повече не си падам по месища.
Малко като прототип на Алф:
На преден план имаме една паста Mil Hojas (Хиляда листа), която изглежда по-зле дори от плодовите пити в "Неделя":
Не знам тази снимка какво му говори на Митко, но на мен ми е малко смешна и малко зловеща с този блед цвят на тестото (предполагам, че е тесто):
Сахер...Жива да не бях:
Купихме си няколко неща за дегустация
и излязохме да ги хапнем някъде навън. Ето там, например:
Уютно площадче, чието пълно име е Plaza de Francisco Garcia i Orell , но му викали "площада с колоните".
Разпънахме бохчата: Енсаймада (за първи път я опитахме), палмера (яко небрежна кора от тесто за сълзица, наплескано с шоколад от едната страна) и rubiol. Тук показват как се прави рубиол.
Отразили сме, че палмерата е шоколирана само от едната страна. Шоколирана ми се струва крайно силно и превзето казано. Това, което не е отразено е, че такава палмера в света на рецептите не съществува. Там си съществува само сълзица. Това на снимката е халтурка.
Всъщност, вдясно може би имаме cocarroi mallorquine de verduras (майоркински вариант на емпанада). Ако е било солено, значи е било кокарой. Не помня къде и кога ядохме кокарой със зеле. Може би точно там и тогава. Нищо де, научихме една рецепта повече.
И най-после - на Mercat de l’Olivar:
Покритият пазар е построен през 1951 година.
Няма нищо:
Има пазар:
Казват, че архитектурата е средиземноморска и нищо чудно да е такава, но на мен ми прилича и на колониална:
Щеше ми се да знам коя е тази жена, но засега...
Преди десетина години са реновирали пазара, спретнали са го, осветили са го както трябва - въобще, станал е пазар за чудо и приказ. Не случайно е едно от най-посещаваните места в града. Казват, че почти всички ресторанти в града купуват продуктите си тук.
Щандовете преливат от изобилието на плодове, зеленчуци, риби, сирена, меса и вина. И не може да има дори грам съмнение в свежестта на продктите.
Рибите по-подробно могат да се разгледат тук. Само ще отбележа, че ако знаех как се готвят тези охлювчета,
щях да си купя много-много и после да си напълня къщата с раковинки.
Ние имахме определена цел - да опитаме стриди. Затова търсехме целенасочено такъв щанд. Щандовете с храна за непосредствена консумация са в традициите на испанците и се вписват прекрасно в радушната атмосфера.
Замислих се за кебапчетата и атмосферата на Женския пазар...
Спирам да мисля за кебапчетата и атмосферата на Женския пазар. Даже след реконструкцията му.
Тук може да се хвърли едно око на изобилието.
Ние намерихме щанда със стридите и този път, за разлика от онзи съботен следобед, перспективата да се доредим беше съвсем реална. Точно имахме време, докато чакахме, да си изберем стридите - според цената (и големината).
Поръчахме си четири бройки от златната среда. За мен - и чаша вино. Ледено и повече от великолепно. И по-евтино от една стрида.
Тъй като днес така и така смятам да говоря за водата, ще започна от тук. Водата в Средиземно море е много по-солена от черноморската. Нашата има соленост 16 ‰, а средиземноморската - от 36 до 39,5 ‰. Горчи от сол.
Както май вече имах повод да кажа, косата се вкоравява почти веднага, след като си подадеш главата от водата.
Казвам това по повод на стридите. Те имат вкус и мирис на слабо желирана средиземноморска вода. Според мен хората някога са ги яли не защото са вкусни (не са!), а за престиж - може би е било много трудно да се намерят, може би е било много трудно да се доставят в съедобно състояние (в Париж, например). Но яденето на стриди определено служи само за фуклявене и се чудя защо Торстайн Веблен не го е споменал в своята "Теория на безделната класа". От цялата стрида на мен ми харесва само черупката и с болка гледах как момчетата зад щанда отварят поръчаните стриди и хвърлят "капачките" в кофи за боклук. Дори се замислих дали не можем да проучим къде изхвърлят после боклука. Дали да не пообиколим сградата и да понадничаме из контейнерите. Има особено очарование в неугледните черупки, съчетани с факта на превъзнасянето на съдържимото.
Впрочем, чинийките са специални - с вдлъбнатини за стридите. Табиетлийско е!
Доволни бяхме от получения инспириънс. Дотолкова, че изобщо не продължихме с разглеждането на пазара (а и нали бързахме за плаж). Не забелязах, че всъщност има и втори етаж, макар че май смътно ми се мержелее в съзнанието някакъв ескалатор, засечен от периферното ми зрение.
Ако разбирам правилно, на втория етаж има щандове за месо, ресторанти, фризьорски салон, зали да тържества и... и общинска библиотека.
И така, качваме се на автобус №3.
Митко подава точно пари за двата билета и казва тихо:
- Дос.
- ТРЕС! - отсича шофьорът.
Митко се усмихва неловко и казва все така тихо, но малко по-настойчиво:
- Дос.
- ТРЕС! - пак отсича шофьорът, докато взима парите.
Митко пак, неспокойно:
- Дос!
Обаче вече е взел билетите и миг след това е разбрал, че говорят за различни неща (единият за брой билети, другият - за цената им)
Снимките на автобуса и шофьора са от интернет, така че това не е онзи остролиц и остронос шофьор, който вече явно така беше включил на автопилот, че изобщо не виждаше, как му се дава точна сума пари и съвсем механично изстрелваше "ТРЕС! ТРЕС!".
Понеже чинно изпълнявахме указанията на Ася, нямах си и грам представа накъде сме тръгнали. Само знаех, че отиваме "на едно място, дето има много заливчета и е много хубаво". Като гледах билета, си мислех, че сигурно думите Senzill и Urba означават първата и последната спирка по линията и добре, че сега намерих снимката на автобуса, та да разбера, че сме били в Illetes (Ильетес? Ийетес?).
Възможно е Senzill да е на каталонски и да означава "прост", но какво означава "прост" върху билета - не знам. Гугъл транслейтър ми съобщава, че Urba означава "град". На есперанто. Не знам защо на билетите в Палма трябва да пише нещо на есперанто.
Поредното спокойно пътуване с автобус.
Ще използвам случая да разкажа едно наблюдение от вчерашния ден, когато в нещо като час пик ходихме до Lidl.
Автобусът беше доста пълен, макар че по нашите тукашни представи май си беше направо празен. Вратите вече се бяха затворили, когато един мъж отвън дотича до предната врата (качването става само оттам) и потропа на нея (колко познато). Шофьорът му посочи с палец назад и аз разбрах, че ще отвори някоя от задните врати и кани мъжът да отиде към тях. Учудих се, защо ще го праща назад, като може да отвори предната. Мъжът отвън разбра същото, от което следва, че също беше чужденец. Автобусът потегли, мъжът, който беше вече дотичал до втората врата, започна да крещи и да блъска по ламарините и стъклата. Шофьорът с каменна физиономия продължи, а аз възнегодувах вътрешно: какъв бездушен тъпанар! не само не отвори вратата, ами се и подигра с потенциалния пътник! изрод! абе шофьор, какво очакваш! по целия свят са еднакви! ама нашите поне не се гаврят така префинено...
Вечерта Ася ни обясни (защото аз още не се бях успокоила и споделих историята), че жестът всъщност означавал: "Отзад идва друга кола". Когато автобусът се напълвал повече, отколкото се смята за нормално (а за нормално явно се смята да има известно, обаче не прекалено голямо, количество правостоящи, шофьорът се обажда някъде и фирмата превозвач изпраща допълнителни автобуси да поемат потока.
Тук ще замълча, докато дойде време да слизаме.
Слязохме.
Зелени буйни пухкавеляци:
Illetes е курортно селище и си има всичко, което си има един Слънчев бряг, или едно Поморие, но не в техния изродски вид, както вече имах друг повод да отбележа.
Слизаме надолу към морето:
Това е първият плаж, на който се оказахме, но той някак не се понрави на Митко
и продължихме по брега в търсене на нещо по-достойно за него.
Второ заливче, също не достатъчно симпатично за половината от нас:
Начин да не ти откраднат лесно ценностите:
Знам, че е голяма свинщина да качвам такива снимки, когато навън изглежда така:
но ще продължа!
Вижда се, че има вълнички и че отдясно това микрозаливче е разделено от следващото с нещо като провлак и островче:
Фактически ние се установихме на плаж в залива, който се казва Хинксел.
Митко успява изключително хладнокръвно да се вторачва в нещата, които са му интересни, без изобщо да му пука за наблюдаваните (в случая гледа не мъжа, а велосипеда му, понеже от известно време е активен велосипедист):
Това си твърдение ще подкрепя с още една снимка в следващия пост.
И интересното е, че този "наш" залив, за разлика от съседния, беше толкова тих и безветрен, та чак задушен, а морето беше абсолютна тава.
Много плитка, продължително плитка тава.
Въпреки че снимките изглеждат някак тъмни, това е прищявка на апарата и резултат на моето невежество. Всъщност си беше слънчево и много топло. А аз не си носех банския. Умишлено, съзнателно не го бях взела. По една единствена причина - мързеше ме. Няма да коментирам повече темата.
Докато Митко се къпеше, аз пообиколих, направих малко снимки:
и, понеже той още не е излязъл от морето, ще използвам паузата, за да поговоря за водата, за питейната вода на Майорка.
Водата е моята болна тема. И водоснабдяването. И канализацията.
Ще започна с последната.
И на Майорка, както впрочем и в Германия, и в Белгия, на пода в банята НЯМА канал. Аз все още не съм си обяснила защо в Англия (поне така твърдят) продължават да не ползват смесители на чешмите, а имат два отделни крана за топлата и за студената вода. Това не съм го видяла с очите си и не искам и да го виждам. Също така не знам има ли там канал на пода.
Абсолютно ми е непонятно как можеш да се къпеш с перспективата след това да започнеш да бършеш подовете. Просто първото нещо, което правиш след като се изкъпеш, е да бършеш подовете! О, да, и да миеш душ кабината, в случай, че си се къпал в такава (това няма общо с канала, но също е гадно).
След сериозно обмисляне стигнах до извода, че категорично не искам да живея в страна, която не е открила канала на пода.
И не е открила големите умивалници:
Просто си представете, че по някаква причина трябва да си измиете само главата.
Ами не можете. Къпете се изцяло (много икономично!).
Същото важи и за Германия. Събирам информация и за останалата Западна Европа.
Ето и нещо като душ кабина:
И аз, и брат ми, всеки по свой начин, в различно измерение, сме извънгабаритни. Е, да не се ли къпем никога? Подът трудно побира ходила 45 размер, ширината предполага, че ще се къпеш, омотан в завеса, липсата на канал на пода предпоставя същото, плюс, че ще я тъпчеш, защото тя все пак трябва да е подгъната навътре, за да не излиза водата много навън...
Не, не! Аз съм свикнала водата да плющи, в противен случай получавам силни пристъпи на тревожност, паника или нещо друго там психическо.
Като казах "плющи" - как може да плющи вода, която минава през такива тръби?
Навсякъде могат да се срещнат призиви да се пести водата и упреци, че понеже водата в Палма била най-евтината в Европейския съюз, затова така се разхищавала. Представям си какво ще стане, ако решат да спрат да я разхищават, какви тръбенца ще сложат.
Конкретно в нашата баня тръбичките идваха от "основната" баня, като най-откровено минаваха по стената:
И правеха извивки-неглиже:
Това не беше някаква приспособена баня, съвсем официална си беше, но това не е навело никого на мисълта да прибере тръбите в стената.
Всъщност, добре е тръбите да не са зазидани. По-лесно се оправят при авария. Обаче какво да кажем тогава за тръбите на тоалетните казанчета:
Не, не, сложна е тази работа с цивилизациите.
Но да се върнем на питейната вода.
Първо искам да опиша Майорка:
- варовита заради скалите и съответно - поврежда техниката; дори се стига до там, че производители и сервизи не гарантират за перални, проточни бойлери, електрически кани и пр.
- хлорирана - за да се дезинфекцира, съответно - мирише лошо;
- пълна с нитрати - заради торовете, които използват селскостопанските производители;
- много солена - защото, особено при сушава година, солената морска вода прониква в почвата;
- недостатъчна.
Въобще, водата на острова не става дори за миене на зъбите, дори за готвене и на всичкото отгоре е скъпа, твърдят от асоциацията.
Препоръчва се да се пие само минерална вода. Естествено, човек може да заподозре асоциацията на потребителите в заговор с вносителите на минерална вода, обаче аз една вечер, понеже много ме домързя да ходя до кухнята за нова бутилка, пих от чешмата. Половин глътка. Това беше. Според мен дори ми стана лошо от нея.
Минералната вода също създава проблеми - с купищата изхвърлени празни бутилки (понеже, за разлика от Германия, тук бутилките не се изкупуват, не че в БГ е различно). Било имало супери, в които можеш да си напълниш бутилките, вместо да произвеждаш отпадъци. Ако се поровя, сигурно ще намеря контра на тази практика - нали пластмасата се разграждала и също вредяла при многократна употреба на шишето.
Зимата и лятото на 2016 били особено безводни, най-сухите от 10 години насам. Капка дъжд не била паднала. Явно всичката небесна вода се е събирала за да ни изчака нас! Туристическият поток, обаче, бележи пореден пик. През август във всеки един момент броят на туристите е бил най-малкото равен на броя на жителите.
Има села, където водата се доставя ежедневно с цистерни и там се пресипва в резервоари, което, съответно много я оскъпява. Забранява се поливането на градините и пълненето на басейни. На всяко домакинство се разрешава да ползва по 300 литра на ден. При повторно нарушаване на ограниченията кранчето на злосторниците се врътва. Не разбрах за колко време.
Някои жители на острова събират водата от климатиците и се къпят с нея (тя все пак е дестилирана).
Туристите, обаче, ползват по 440 литра дневно.
В самата Палма все пак няма недостиг на вода. Там има инсталации за обезсоляване на морската вода: от 100 литра морска се получават 45 литра питейна вода. Може би точно нея съм опитала да пия.
В хотелите се разпространяват листовки на островното правителство и местното ВиК, призоваващи туристите да пестят. Като например се откажат от ежедневната смяна на хавлиите.
Тук се сетих за онази министърка Долорес Арсенова. Качвала съм този материал и друг път, но ще го припомня отново:
Съзнателни туристи казват пред медиите, че няма да се къпят дълго и ще спират водата, когато си мият зъбите. Че "не е задължително сутрин преди плажа да се къпеш. Достатъчно е след плажа". На самия плаж душовете са изключени.
И сега един весел поздрав към Софийска вода, която отдавна обожавам: една четвърт от водата на Майорка се губи поради пробити тръби (впрочем, никъде не видях потоци бистра вода да шурти по улиците на Палма). Една четвърт са 25 %. В София през 2015 процентите бяха 50! Мила Софийска вода! Но да спра с умилението! Просто исках да успокоя майоркинците, че може да бъде много по-зле. Макар че България и Майорка са несъпоставими по водни ресурси.
По улиците според мен се подменяха тръби, като не мога да не завидя на майоркинците заради възможността да не копаят на дълбоко за целта. Топлият климат позволява да се задоволят с изкопи от няколко педи.
Все пак тази година положението с безводието не е толкова лошо, колкото през 1995 и 1997 година, когато карали вода с танкери от континента. А напоследък чувам едва ли не за потопи на острова. Да се надяваме, че пороите не са нанесли тежки щети, а само са напълнили язовирите и така няма да се наложи да се обсъждат предложенията за лимит на туристите и леглата в хотелите.
Намерих в нета стари снимки по темата питейна вода:
В Палма и сега има много обществени водоизточници (видях много фонтани и водоскоци, чешми - не)
А тази помпа
я качих само заради паралела с един съвременен кран:
който някак олицетворява палмското ВиК.
Междувременно Митко излезе от морето и потеглихме обратно.
Да видиш "Кебап" на Майорка не е по-удивително, отколкото да видиш "Дюнер" на плажа в Чили:
Обърнах внимание на Митко, а той апатично подхвърли, че "малко по-натам има и български ресторант". Бил го видял на идване. Не ще да е нещо, на което да обърнеш вниманието на сестра си.
И двете снимки (както и доста други по-надолу) са от Google Earth, затова са мътни и криви.
После през вече познатият ни Paseo del Borne (Passeig del Born на каталунски) тръгнахме към Катедралата, която се надявах да видя още веднъж, както и Parc de la Mar - това е паркът с водното огледало под нея.
В края на Paseo del Borne откъм Катедралата
има няколко красиви сгради.
Тук и на следващата снимка някой си е играл с цветовете:
Обаче аз бях мъртва от глад. Толкова мъртва, че ми беше черно пред очите и земята ми се люлееше. Брат ми смяташе, че трябва дълго да обикаляме по улиците, докато открием нещо, достойно за изяждане. Не намерих начин да доведа до съзнанието му, че ще му се наложи да ме носи при тези обиколки, затова със скандалджийска решителност влязох в първото попаднало заведение
и купих една багета, която според надписа съдържаше сирена, а на външен вид имаше пъхнато вътре и нещо тъмночервено, което приех за хамон. Продавачите говореха великолепен немски, но аз просто платих 5 евро и изобщо не полюбопитствах какво купувам.
Излязох отвън (някъде над мен брат ми тихо и почти нервно ехидничеше на тема "5 евро - хляб с маруля"). Огледах се къде да седна, за да го унищожа (хляба, не брат ми). От другата страна на улицата, в подножието на Алмундайна, видях малка градинка:
Малката градинка се нарича Пласа де ла Рейна (La Plaza de la Reina) . Звучи много помпозно, но това е едно съвсем малко парченце земя, получило се, когато през 1837 година съборили манастира "Сан Франциско де Паула". Съвсем микроскопичен ще да е бил този манастир. На негово място изградили езерце, фонтан, беседка, а през 1837, когато кралицата на Испания Исабел ІІ посетила Палма, бил издигнат и неин паметник. Тази Изабел ІІ била известна като голяма интригантка, и това определно значи нещо, имайки предвид традиционно испанците и латиноамериканците какви горещи и кървави дворцови (а и президентски) отношения са имали през вековете. Когато през 1868 година, по време на така наречената Славна революция, обединяваща силите на либерали и републиканци срещу управлението на Исабела II, кралицата избягала във Франция, паметникът бил срутен. И май не съжалявам, като я гледам на какво прилича:
Сега в центъра на мъничката градинка има друго езерце и друг паметник. Истината е, че въобще не ги видях - бях заета, седнала на каменните пейки, с мътен поглед да унищожавам коравата багета.
Фонтанът има статуя, посветена на майоркинския писател, поет и политик Жоан Алковер (Joan Alcover). Завършил право, занимавал се с политика и в името на престижа и популярността решил да пише поезията си на испански. След разни лични сътресения преразгледал стремежите си към висок социален статус и се върнал към родния каталонски (каталунски / каталански). Неговото стихотворение La Balanguera с музика на композитора Амадеу Вивес е национален химн на Майорка.
Паметникът е проектиран още 1919 година, но е открит през 1928, две години след смъртта на Алковер. Вдъхновен е от стихотворението на Алковер "La Serra", така че бронзовата статуя отгоре не е на мъж с брада, както може да се очаква от надписа, а на момче с гълъб в ръце (не знам защо).
Аз обаче, след като прогледнах, преглъщайки последната коричка, забелязах не него, а тези тайнствени физиономии и си снимах тях:
Тук трябва да направя едно малко отклонение. В моята къща винаги е имало адиантум.
Е, не баш винаги. По едно време го бях запуснала до такава степен, че изчезна. После положих неимоверни усилия да се сдобия отново с няколко стръкчета, но всеки път растението умираше. Дори веднъж откраднах - нали като откраднеш и се хваща. Ми не, не се хвана. Толкова нежно, толкова КАПРИЗНО растение! И веднъж, в ботаническата градина на Околовръстното, след като разгледахме най-вероятно всичките 4000 тропически, субтропически, пустинни и прочее налични растения, внезапно... видях... ... в каналите... в канавките...в пръстта между плочките по земята... в... абе на най-невероятни места като бурен, като плевел да расте адиантум. Продаваха го и в саксийки, та сега съм горда притежателка на тази зеленина. И много си я обичам. И по инерция продължавам да гледам на нея като на много рядко и капризно създание.
Връщам се в Палма. След като наснимах зловещите инкоподобни физиономии, внезапно фокусирах зеленото около тях:
Ей така на си растеше и хубавееше моята любима трева.
Впрочем, онова червеното в коравата багета не беше хамон, а червена маруля. Да, твърд хляб и листо маруля за десет лева.
И не ми стигна тази мъка, ами брат ми ми отряза пътя към въжделения Parc de la Mar. Много исках просто да си седна там, на каменните пейки по Carrer del Mirador пред Катедралата и да си седя, да си гледам морето, да си дишам... Ама НЕ! Ще обикаляме пак по улиците. Добре де, прав беше. Животът е твърде кратък, за да гледаш два пъти едно и също нещо.
Но не и да ядеш два пъти едно и също нещо, когато става дума за черимоя - в края на деня трябваше да обиколим и плод-зеленчуците, че нещо се беше свършила.
Поехме не надясно, към морето, а наляво - към стария град.
Това е снимка на църквата Esglйsia de Sant Nicolau от нета.
Ако това е същата църква (снимката си е наша) значи сме влезли в "Св. Николай".
Преди да отворим тежката врата, чухме гласа на свещеника (пастора?) и после множество гласове да му отговарят. Пак пастора - пак мощен хор от миряни. И бяхме дори склонни да не влизаме, да не нарушаваме богуслужението. Все пак бутнахме вратата.
Вътре нямаше никого. Двама-трима души на по-първите пейки и никакъв свещеник отпред! Иначе службата кънтеше с все сила.
Малко се поогледахме и си тръгнахме, поне аз - леко пообидена и с чувство за шарлатания.
Още повече, казват, че камъкът, на който седяла Света Каталина Томас, докато накрая монахините се принудили да я приемат в манастира, е приложен към задната стена на царквата.
Някак си не ми се видя редно да симулираш религиозна ревност при това положение.
За съжаление, не знаехме, че можем да потърсим и да намерим вътре един гущер (Dragуn) и един охлюв (Caracol), издълбани в първите колони до олтара:
Нищо общо със сувенирната мания! Това са подписите на скулптора Francesc Dragу и каменоделеца Jaume Caragol.
Нито камъка, нито подписите видяхме.
Но пък видяхме дворчета. Сами ги открихме. Без изобщо да подозираме, че те са една от забележителностите на Палма ("Кой, кой да ни каже!").
Това са нашите открития:
Не навсякъде посмях да си провра ръката през решетката, за да снимам все едно я няма.
Налага се да призная, че при тази оскъдица на систематизирана и лесно достъпна информация, е по-добре човек да се разходи из стария град на Палма организирано. Иначе ще пропусне интересните и изпълнени с уникална атмосфера (извинявам се за баналността) места: Patios de Palma - вътрешните дворове на Палма. Даже обратно, наричат Палма "град на вътрешните дворове". Оказа се.
Корените им са още в римско време, но къщите с вътрешни дворове произхождат от ХІV век, когато на Майорка идва готиката. Следва влиянието на барока през ХVІ - ХVІІІ век.
Къщите на тогавашните благородници се строели като крепости - дебелите по над един метър високи стени трябвало да защитават от пиратите. Сводовете се строели според възможностите на местния варовиков камък така, че през тях да могат да минават конници. Стойките за факлите се поставяли достатъчно високо, за да може под тях спокойно да се мине на кон. В двора трябвало да има кладенец и достатъчно място за двадесетина конника. В някои дворове все още могат да се видят халките, за които са завързвани конете. Освен това вътре се отглеждали полезни растения и домашни животни, въртяла се оживена търговия.
Били прохладни, дори усойни на фона на изгарящата жега, при която работели селяните на полето. Сянката била символ на висок статус. Нещо като стридите в по-ново време, но определено по-оправдано.
Странниците можели да си поемат дъх в тези вътрешни дворове, да поседят на пейката, да пият вода, да обсъдят клюките.
Сега обаче дворовете са затворени. Доколкото разбирам, не малка част от собствениците са продали имотите си, уплашени от нахлуващите туристи. Държавата осъзнала културната им стойност и туристическия им потенциал и закупила част от дворовете, за да ги предпази от унищожаване, но все пак повечето принадлежат сега на фирми или частни фондации. Дворовете се отварят само за организираните двучасови обиколки, които се провеждат в сряда и в петък от 10:30. Билетът струва 15 евро и трябва да се купи два дена предварително.
На места пише, че вътрешните дворове в Палма са над 150.
На други пише, че могат да се разгледат 60 (което не противоречи на първата цифра), на места - 40 (което противоречи).
Ето карти с маршрути, включващи само дузина::
Ето тук могат да се видят някои от дворовете.
Понеже ми се стори, че дворът на Can Oleza ( "Can" - "къща") е много популярна, съдейки по честотата на снимките в нета, ето няколко от тях:
Ето и дворът на Can Vivot с великолепната стълба:
Блазе на всички архитектурно грамотни хора, които могат до край да се насладят на тази красота. Аз засега се мъча да се сетя за кои колони бяхме учили, че са тумбести...
Сводове има и по тесните средновековни улички:
И малко стълбища . Някои ми се струват излишно разточителни откъм неизползвано място:
Повечето стълбища са много тесни и изключително стръмни:
Нямаше начин да направя снимките така, че да се усети, колко отвесни са стъпалата:
Не ми се мисли как се качва човек с пазарски части в ръцете.
Тази е от Са Побла.
Другото, което ми направи впечатление още във Валдемоса, са двойните врати:
От това, което съм виждала и чела за българските къщи от средновековието, оставам с впечатление, че майоркинците са полагали два пъти повече усилия да се изолират от жегата, отколкото ние - от студа. Това второто не го разбирам.
В края на деня "направихме" една Меркадона
защото това ни беше последната вечер, а страстта ни към плодовите млека не беше никак заситена. За черимоята вече казах.
Вечерта завърши с картофена яхния с морски дарове, приготвена вълшебно от Агустин и разсъждения може ли да се яде риба с ... картофи. Така, като го напиша, отговорът е очевиден.
Още пазари и Illetes
Тръгнахме отново за Площад Испания - този път, за да хванем автобуса и да отидем на плаж. И да слезем на последната спирка. Най обичам така: да не трябва да броя спирки.
По пътя към Площад Испания мярнахме един пазар: Mercat de Pere Garau. Както каза на следващия ден Ася, когато отново минахме оттам: "Пере! Само и само да не му кажат Педро!". Това - за каталунците.
Ето така си представям една част от рая:
Това не е в моя рай:
Как в тия жеги им се яде свинско - всичките му части?
С възрастта все повече не си падам по месища.
Малко като прототип на Алф:
На преден план имаме една паста Mil Hojas (Хиляда листа), която изглежда по-зле дори от плодовите пити в "Неделя":
Не знам тази снимка какво му говори на Митко, но на мен ми е малко смешна и малко зловеща с този блед цвят на тестото (предполагам, че е тесто):
Сахер...Жива да не бях:
Купихме си няколко неща за дегустация
и излязохме да ги хапнем някъде навън. Ето там, например:
Уютно площадче, чието пълно име е Plaza de Francisco Garcia i Orell , но му викали "площада с колоните".
Разпънахме бохчата: Енсаймада (за първи път я опитахме), палмера (яко небрежна кора от тесто за сълзица, наплескано с шоколад от едната страна) и rubiol. Тук показват как се прави рубиол.
Отразили сме, че палмерата е шоколирана само от едната страна. Шоколирана ми се струва крайно силно и превзето казано. Това, което не е отразено е, че такава палмера в света на рецептите не съществува. Там си съществува само сълзица. Това на снимката е халтурка.
Всъщност, вдясно може би имаме cocarroi mallorquine de verduras (майоркински вариант на емпанада). Ако е било солено, значи е било кокарой. Не помня къде и кога ядохме кокарой със зеле. Може би точно там и тогава. Нищо де, научихме една рецепта повече.
И най-после - на Mercat de l’Olivar:
Покритият пазар е построен през 1951 година.
Няма нищо:
Има пазар:
Казват, че архитектурата е средиземноморска и нищо чудно да е такава, но на мен ми прилича и на колониална:
Щеше ми се да знам коя е тази жена, но засега...
Преди десетина години са реновирали пазара, спретнали са го, осветили са го както трябва - въобще, станал е пазар за чудо и приказ. Не случайно е едно от най-посещаваните места в града. Казват, че почти всички ресторанти в града купуват продуктите си тук.
Щандовете преливат от изобилието на плодове, зеленчуци, риби, сирена, меса и вина. И не може да има дори грам съмнение в свежестта на продктите.
Рибите по-подробно могат да се разгледат тук. Само ще отбележа, че ако знаех как се готвят тези охлювчета,
щях да си купя много-много и после да си напълня къщата с раковинки.
Ние имахме определена цел - да опитаме стриди. Затова търсехме целенасочено такъв щанд. Щандовете с храна за непосредствена консумация са в традициите на испанците и се вписват прекрасно в радушната атмосфера.
Замислих се за кебапчетата и атмосферата на Женския пазар...
Спирам да мисля за кебапчетата и атмосферата на Женския пазар. Даже след реконструкцията му.
Тук може да се хвърли едно око на изобилието.
Ние намерихме щанда със стридите и този път, за разлика от онзи съботен следобед, перспективата да се доредим беше съвсем реална. Точно имахме време, докато чакахме, да си изберем стридите - според цената (и големината).
Поръчахме си четири бройки от златната среда. За мен - и чаша вино. Ледено и повече от великолепно. И по-евтино от една стрида.
Тъй като днес така и така смятам да говоря за водата, ще започна от тук. Водата в Средиземно море е много по-солена от черноморската. Нашата има соленост 16 ‰, а средиземноморската - от 36 до 39,5 ‰. Горчи от сол.
Както май вече имах повод да кажа, косата се вкоравява почти веднага, след като си подадеш главата от водата.
Казвам това по повод на стридите. Те имат вкус и мирис на слабо желирана средиземноморска вода. Според мен хората някога са ги яли не защото са вкусни (не са!), а за престиж - може би е било много трудно да се намерят, може би е било много трудно да се доставят в съедобно състояние (в Париж, например). Но яденето на стриди определено служи само за фуклявене и се чудя защо Торстайн Веблен не го е споменал в своята "Теория на безделната класа". От цялата стрида на мен ми харесва само черупката и с болка гледах как момчетата зад щанда отварят поръчаните стриди и хвърлят "капачките" в кофи за боклук. Дори се замислих дали не можем да проучим къде изхвърлят после боклука. Дали да не пообиколим сградата и да понадничаме из контейнерите. Има особено очарование в неугледните черупки, съчетани с факта на превъзнасянето на съдържимото.
Впрочем, чинийките са специални - с вдлъбнатини за стридите. Табиетлийско е!
Доволни бяхме от получения инспириънс. Дотолкова, че изобщо не продължихме с разглеждането на пазара (а и нали бързахме за плаж). Не забелязах, че всъщност има и втори етаж, макар че май смътно ми се мержелее в съзнанието някакъв ескалатор, засечен от периферното ми зрение.
Ако разбирам правилно, на втория етаж има щандове за месо, ресторанти, фризьорски салон, зали да тържества и... и общинска библиотека.
И така, качваме се на автобус №3.
Митко подава точно пари за двата билета и казва тихо:
- Дос.
- ТРЕС! - отсича шофьорът.
Митко се усмихва неловко и казва все така тихо, но малко по-настойчиво:
- Дос.
- ТРЕС! - пак отсича шофьорът, докато взима парите.
Митко пак, неспокойно:
- Дос!
Обаче вече е взел билетите и миг след това е разбрал, че говорят за различни неща (единият за брой билети, другият - за цената им)
Снимките на автобуса и шофьора са от интернет, така че това не е онзи остролиц и остронос шофьор, който вече явно така беше включил на автопилот, че изобщо не виждаше, как му се дава точна сума пари и съвсем механично изстрелваше "ТРЕС! ТРЕС!".
Понеже чинно изпълнявахме указанията на Ася, нямах си и грам представа накъде сме тръгнали. Само знаех, че отиваме "на едно място, дето има много заливчета и е много хубаво". Като гледах билета, си мислех, че сигурно думите Senzill и Urba означават първата и последната спирка по линията и добре, че сега намерих снимката на автобуса, та да разбера, че сме били в Illetes (Ильетес? Ийетес?).
Възможно е Senzill да е на каталонски и да означава "прост", но какво означава "прост" върху билета - не знам. Гугъл транслейтър ми съобщава, че Urba означава "град". На есперанто. Не знам защо на билетите в Палма трябва да пише нещо на есперанто.
Поредното спокойно пътуване с автобус.
Ще използвам случая да разкажа едно наблюдение от вчерашния ден, когато в нещо като час пик ходихме до Lidl.
Автобусът беше доста пълен, макар че по нашите тукашни представи май си беше направо празен. Вратите вече се бяха затворили, когато един мъж отвън дотича до предната врата (качването става само оттам) и потропа на нея (колко познато). Шофьорът му посочи с палец назад и аз разбрах, че ще отвори някоя от задните врати и кани мъжът да отиде към тях. Учудих се, защо ще го праща назад, като може да отвори предната. Мъжът отвън разбра същото, от което следва, че също беше чужденец. Автобусът потегли, мъжът, който беше вече дотичал до втората врата, започна да крещи и да блъска по ламарините и стъклата. Шофьорът с каменна физиономия продължи, а аз възнегодувах вътрешно: какъв бездушен тъпанар! не само не отвори вратата, ами се и подигра с потенциалния пътник! изрод! абе шофьор, какво очакваш! по целия свят са еднакви! ама нашите поне не се гаврят така префинено...
Вечерта Ася ни обясни (защото аз още не се бях успокоила и споделих историята), че жестът всъщност означавал: "Отзад идва друга кола". Когато автобусът се напълвал повече, отколкото се смята за нормално (а за нормално явно се смята да има известно, обаче не прекалено голямо, количество правостоящи, шофьорът се обажда някъде и фирмата превозвач изпраща допълнителни автобуси да поемат потока.
Тук ще замълча, докато дойде време да слизаме.
Слязохме.
Зелени буйни пухкавеляци:
Illetes е курортно селище и си има всичко, което си има един Слънчев бряг, или едно Поморие, но не в техния изродски вид, както вече имах друг повод да отбележа.
Слизаме надолу към морето:
Това е първият плаж, на който се оказахме, но той някак не се понрави на Митко
и продължихме по брега в търсене на нещо по-достойно за него.
Второ заливче, също не достатъчно симпатично за половината от нас:
Начин да не ти откраднат лесно ценностите:
Знам, че е голяма свинщина да качвам такива снимки, когато навън изглежда така:
но ще продължа!
Вижда се, че има вълнички и че отдясно това микрозаливче е разделено от следващото с нещо като провлак и островче:
Фактически ние се установихме на плаж в залива, който се казва Хинксел.
Митко успява изключително хладнокръвно да се вторачва в нещата, които са му интересни, без изобщо да му пука за наблюдаваните (в случая гледа не мъжа, а велосипеда му, понеже от известно време е активен велосипедист):
Това си твърдение ще подкрепя с още една снимка в следващия пост.
И интересното е, че този "наш" залив, за разлика от съседния, беше толкова тих и безветрен, та чак задушен, а морето беше абсолютна тава.
Много плитка, продължително плитка тава.
Въпреки че снимките изглеждат някак тъмни, това е прищявка на апарата и резултат на моето невежество. Всъщност си беше слънчево и много топло. А аз не си носех банския. Умишлено, съзнателно не го бях взела. По една единствена причина - мързеше ме. Няма да коментирам повече темата.
Докато Митко се къпеше, аз пообиколих, направих малко снимки:
и, понеже той още не е излязъл от морето, ще използвам паузата, за да поговоря за водата, за питейната вода на Майорка.
Водата е моята болна тема. И водоснабдяването. И канализацията.
Ще започна с последната.
И на Майорка, както впрочем и в Германия, и в Белгия, на пода в банята НЯМА канал. Аз все още не съм си обяснила защо в Англия (поне така твърдят) продължават да не ползват смесители на чешмите, а имат два отделни крана за топлата и за студената вода. Това не съм го видяла с очите си и не искам и да го виждам. Също така не знам има ли там канал на пода.
Абсолютно ми е непонятно как можеш да се къпеш с перспективата след това да започнеш да бършеш подовете. Просто първото нещо, което правиш след като се изкъпеш, е да бършеш подовете! О, да, и да миеш душ кабината, в случай, че си се къпал в такава (това няма общо с канала, но също е гадно).
След сериозно обмисляне стигнах до извода, че категорично не искам да живея в страна, която не е открила канала на пода.
И не е открила големите умивалници:
Просто си представете, че по някаква причина трябва да си измиете само главата.
Ами не можете. Къпете се изцяло (много икономично!).
Същото важи и за Германия. Събирам информация и за останалата Западна Европа.
Ето и нещо като душ кабина:
И аз, и брат ми, всеки по свой начин, в различно измерение, сме извънгабаритни. Е, да не се ли къпем никога? Подът трудно побира ходила 45 размер, ширината предполага, че ще се къпеш, омотан в завеса, липсата на канал на пода предпоставя същото, плюс, че ще я тъпчеш, защото тя все пак трябва да е подгъната навътре, за да не излиза водата много навън...
Не, не! Аз съм свикнала водата да плющи, в противен случай получавам силни пристъпи на тревожност, паника или нещо друго там психическо.
Като казах "плющи" - как може да плющи вода, която минава през такива тръби?
Навсякъде могат да се срещнат призиви да се пести водата и упреци, че понеже водата в Палма била най-евтината в Европейския съюз, затова така се разхищавала. Представям си какво ще стане, ако решат да спрат да я разхищават, какви тръбенца ще сложат.
Конкретно в нашата баня тръбичките идваха от "основната" баня, като най-откровено минаваха по стената:
И правеха извивки-неглиже:
Това не беше някаква приспособена баня, съвсем официална си беше, но това не е навело никого на мисълта да прибере тръбите в стената.
Всъщност, добре е тръбите да не са зазидани. По-лесно се оправят при авария. Обаче какво да кажем тогава за тръбите на тоалетните казанчета:
Не, не, сложна е тази работа с цивилизациите.
Но да се върнем на питейната вода.
Първо искам да опиша Майорка:
Майорка е най-големият остров на Испания. Намира се в Средиземно море. Майорка е с население от 873 414 жители (2011 г.) и обща площ от 3 640,11 кмІ.
Селското стопанство на острова е отлично развито.
Туризмът е основен поминък на населението и през летния сезон градовете са препълнени с посетители. Островът е посещаван от 22 млн. туристи годишно.
Релефът на острова се определя главно от Sierra de Tramontana, планина, чиито скали са преобладаващо варовикови.
- варовита заради скалите и съответно - поврежда техниката; дори се стига до там, че производители и сервизи не гарантират за перални, проточни бойлери, електрически кани и пр.
- хлорирана - за да се дезинфекцира, съответно - мирише лошо;
- пълна с нитрати - заради торовете, които използват селскостопанските производители;
- много солена - защото, особено при сушава година, солената морска вода прониква в почвата;
- недостатъчна.
Въобще, водата на острова не става дори за миене на зъбите, дори за готвене и на всичкото отгоре е скъпа, твърдят от асоциацията.
Препоръчва се да се пие само минерална вода. Естествено, човек може да заподозре асоциацията на потребителите в заговор с вносителите на минерална вода, обаче аз една вечер, понеже много ме домързя да ходя до кухнята за нова бутилка, пих от чешмата. Половин глътка. Това беше. Според мен дори ми стана лошо от нея.
Минералната вода също създава проблеми - с купищата изхвърлени празни бутилки (понеже, за разлика от Германия, тук бутилките не се изкупуват, не че в БГ е различно). Било имало супери, в които можеш да си напълниш бутилките, вместо да произвеждаш отпадъци. Ако се поровя, сигурно ще намеря контра на тази практика - нали пластмасата се разграждала и също вредяла при многократна употреба на шишето.
Зимата и лятото на 2016 били особено безводни, най-сухите от 10 години насам. Капка дъжд не била паднала. Явно всичката небесна вода се е събирала за да ни изчака нас! Туристическият поток, обаче, бележи пореден пик. През август във всеки един момент броят на туристите е бил най-малкото равен на броя на жителите.
Има села, където водата се доставя ежедневно с цистерни и там се пресипва в резервоари, което, съответно много я оскъпява. Забранява се поливането на градините и пълненето на басейни. На всяко домакинство се разрешава да ползва по 300 литра на ден. При повторно нарушаване на ограниченията кранчето на злосторниците се врътва. Не разбрах за колко време.
Някои жители на острова събират водата от климатиците и се къпят с нея (тя все пак е дестилирана).
Туристите, обаче, ползват по 440 литра дневно.
В самата Палма все пак няма недостиг на вода. Там има инсталации за обезсоляване на морската вода: от 100 литра морска се получават 45 литра питейна вода. Може би точно нея съм опитала да пия.
В хотелите се разпространяват листовки на островното правителство и местното ВиК, призоваващи туристите да пестят. Като например се откажат от ежедневната смяна на хавлиите.
Тук се сетих за онази министърка Долорес Арсенова. Качвала съм този материал и друг път, но ще го припомня отново:
Съзнателни туристи казват пред медиите, че няма да се къпят дълго и ще спират водата, когато си мият зъбите. Че "не е задължително сутрин преди плажа да се къпеш. Достатъчно е след плажа". На самия плаж душовете са изключени.
И сега един весел поздрав към Софийска вода, която отдавна обожавам: една четвърт от водата на Майорка се губи поради пробити тръби (впрочем, никъде не видях потоци бистра вода да шурти по улиците на Палма). Една четвърт са 25 %. В София през 2015 процентите бяха 50! Мила Софийска вода! Но да спра с умилението! Просто исках да успокоя майоркинците, че може да бъде много по-зле. Макар че България и Майорка са несъпоставими по водни ресурси.
По улиците според мен се подменяха тръби, като не мога да не завидя на майоркинците заради възможността да не копаят на дълбоко за целта. Топлият климат позволява да се задоволят с изкопи от няколко педи.
Все пак тази година положението с безводието не е толкова лошо, колкото през 1995 и 1997 година, когато карали вода с танкери от континента. А напоследък чувам едва ли не за потопи на острова. Да се надяваме, че пороите не са нанесли тежки щети, а само са напълнили язовирите и така няма да се наложи да се обсъждат предложенията за лимит на туристите и леглата в хотелите.
Намерих в нета стари снимки по темата питейна вода:
В Палма и сега има много обществени водоизточници (видях много фонтани и водоскоци, чешми - не)
А тази помпа
я качих само заради паралела с един съвременен кран:
който някак олицетворява палмското ВиК.
Междувременно Митко излезе от морето и потеглихме обратно.
Да видиш "Кебап" на Майорка не е по-удивително, отколкото да видиш "Дюнер" на плажа в Чили:
Обърнах внимание на Митко, а той апатично подхвърли, че "малко по-натам има и български ресторант". Бил го видял на идване. Не ще да е нещо, на което да обърнеш вниманието на сестра си.
И двете снимки (както и доста други по-надолу) са от Google Earth, затова са мътни и криви.
После през вече познатият ни Paseo del Borne (Passeig del Born на каталунски) тръгнахме към Катедралата, която се надявах да видя още веднъж, както и Parc de la Mar - това е паркът с водното огледало под нея.
В края на Paseo del Borne откъм Катедралата
има няколко красиви сгради.
Тук и на следващата снимка някой си е играл с цветовете:
Обаче аз бях мъртва от глад. Толкова мъртва, че ми беше черно пред очите и земята ми се люлееше. Брат ми смяташе, че трябва дълго да обикаляме по улиците, докато открием нещо, достойно за изяждане. Не намерих начин да доведа до съзнанието му, че ще му се наложи да ме носи при тези обиколки, затова със скандалджийска решителност влязох в първото попаднало заведение
и купих една багета, която според надписа съдържаше сирена, а на външен вид имаше пъхнато вътре и нещо тъмночервено, което приех за хамон. Продавачите говореха великолепен немски, но аз просто платих 5 евро и изобщо не полюбопитствах какво купувам.
Излязох отвън (някъде над мен брат ми тихо и почти нервно ехидничеше на тема "5 евро - хляб с маруля"). Огледах се къде да седна, за да го унищожа (хляба, не брат ми). От другата страна на улицата, в подножието на Алмундайна, видях малка градинка:
Малката градинка се нарича Пласа де ла Рейна (La Plaza de la Reina) . Звучи много помпозно, но това е едно съвсем малко парченце земя, получило се, когато през 1837 година съборили манастира "Сан Франциско де Паула". Съвсем микроскопичен ще да е бил този манастир. На негово място изградили езерце, фонтан, беседка, а през 1837, когато кралицата на Испания Исабел ІІ посетила Палма, бил издигнат и неин паметник. Тази Изабел ІІ била известна като голяма интригантка, и това определно значи нещо, имайки предвид традиционно испанците и латиноамериканците какви горещи и кървави дворцови (а и президентски) отношения са имали през вековете. Когато през 1868 година, по време на така наречената Славна революция, обединяваща силите на либерали и републиканци срещу управлението на Исабела II, кралицата избягала във Франция, паметникът бил срутен. И май не съжалявам, като я гледам на какво прилича:
Сега в центъра на мъничката градинка има друго езерце и друг паметник. Истината е, че въобще не ги видях - бях заета, седнала на каменните пейки, с мътен поглед да унищожавам коравата багета.
Фонтанът има статуя, посветена на майоркинския писател, поет и политик Жоан Алковер (Joan Alcover). Завършил право, занимавал се с политика и в името на престижа и популярността решил да пише поезията си на испански. След разни лични сътресения преразгледал стремежите си към висок социален статус и се върнал към родния каталонски (каталунски / каталански). Неговото стихотворение La Balanguera с музика на композитора Амадеу Вивес е национален химн на Майорка.
Паметникът е проектиран още 1919 година, но е открит през 1928, две години след смъртта на Алковер. Вдъхновен е от стихотворението на Алковер "La Serra", така че бронзовата статуя отгоре не е на мъж с брада, както може да се очаква от надписа, а на момче с гълъб в ръце (не знам защо).
Аз обаче, след като прогледнах, преглъщайки последната коричка, забелязах не него, а тези тайнствени физиономии и си снимах тях:
Тук трябва да направя едно малко отклонение. В моята къща винаги е имало адиантум.
Е, не баш винаги. По едно време го бях запуснала до такава степен, че изчезна. После положих неимоверни усилия да се сдобия отново с няколко стръкчета, но всеки път растението умираше. Дори веднъж откраднах - нали като откраднеш и се хваща. Ми не, не се хвана. Толкова нежно, толкова КАПРИЗНО растение! И веднъж, в ботаническата градина на Околовръстното, след като разгледахме най-вероятно всичките 4000 тропически, субтропически, пустинни и прочее налични растения, внезапно... видях... ... в каналите... в канавките...в пръстта между плочките по земята... в... абе на най-невероятни места като бурен, като плевел да расте адиантум. Продаваха го и в саксийки, та сега съм горда притежателка на тази зеленина. И много си я обичам. И по инерция продължавам да гледам на нея като на много рядко и капризно създание.
Връщам се в Палма. След като наснимах зловещите инкоподобни физиономии, внезапно фокусирах зеленото около тях:
Ей така на си растеше и хубавееше моята любима трева.
Впрочем, онова червеното в коравата багета не беше хамон, а червена маруля. Да, твърд хляб и листо маруля за десет лева.
И не ми стигна тази мъка, ами брат ми ми отряза пътя към въжделения Parc de la Mar. Много исках просто да си седна там, на каменните пейки по Carrer del Mirador пред Катедралата и да си седя, да си гледам морето, да си дишам... Ама НЕ! Ще обикаляме пак по улиците. Добре де, прав беше. Животът е твърде кратък, за да гледаш два пъти едно и също нещо.
Но не и да ядеш два пъти едно и също нещо, когато става дума за черимоя - в края на деня трябваше да обиколим и плод-зеленчуците, че нещо се беше свършила.
Поехме не надясно, към морето, а наляво - към стария град.
Това е снимка на църквата Esglйsia de Sant Nicolau от нета.
Ако това е същата църква (снимката си е наша) значи сме влезли в "Св. Николай".
Преди да отворим тежката врата, чухме гласа на свещеника (пастора?) и после множество гласове да му отговарят. Пак пастора - пак мощен хор от миряни. И бяхме дори склонни да не влизаме, да не нарушаваме богуслужението. Все пак бутнахме вратата.
Вътре нямаше никого. Двама-трима души на по-първите пейки и никакъв свещеник отпред! Иначе службата кънтеше с все сила.
Малко се поогледахме и си тръгнахме, поне аз - леко пообидена и с чувство за шарлатания.
Още повече, казват, че камъкът, на който седяла Света Каталина Томас, докато накрая монахините се принудили да я приемат в манастира, е приложен към задната стена на царквата.
Някак си не ми се видя редно да симулираш религиозна ревност при това положение.
За съжаление, не знаехме, че можем да потърсим и да намерим вътре един гущер (Dragуn) и един охлюв (Caracol), издълбани в първите колони до олтара:
Нищо общо със сувенирната мания! Това са подписите на скулптора Francesc Dragу и каменоделеца Jaume Caragol.
Нито камъка, нито подписите видяхме.
Но пък видяхме дворчета. Сами ги открихме. Без изобщо да подозираме, че те са една от забележителностите на Палма ("Кой, кой да ни каже!").
Това са нашите открития:
Не навсякъде посмях да си провра ръката през решетката, за да снимам все едно я няма.
Налага се да призная, че при тази оскъдица на систематизирана и лесно достъпна информация, е по-добре човек да се разходи из стария град на Палма организирано. Иначе ще пропусне интересните и изпълнени с уникална атмосфера (извинявам се за баналността) места: Patios de Palma - вътрешните дворове на Палма. Даже обратно, наричат Палма "град на вътрешните дворове". Оказа се.
Корените им са още в римско време, но къщите с вътрешни дворове произхождат от ХІV век, когато на Майорка идва готиката. Следва влиянието на барока през ХVІ - ХVІІІ век.
Къщите на тогавашните благородници се строели като крепости - дебелите по над един метър високи стени трябвало да защитават от пиратите. Сводовете се строели според възможностите на местния варовиков камък така, че през тях да могат да минават конници. Стойките за факлите се поставяли достатъчно високо, за да може под тях спокойно да се мине на кон. В двора трябвало да има кладенец и достатъчно място за двадесетина конника. В някои дворове все още могат да се видят халките, за които са завързвани конете. Освен това вътре се отглеждали полезни растения и домашни животни, въртяла се оживена търговия.
Били прохладни, дори усойни на фона на изгарящата жега, при която работели селяните на полето. Сянката била символ на висок статус. Нещо като стридите в по-ново време, но определено по-оправдано.
Странниците можели да си поемат дъх в тези вътрешни дворове, да поседят на пейката, да пият вода, да обсъдят клюките.
Сега обаче дворовете са затворени. Доколкото разбирам, не малка част от собствениците са продали имотите си, уплашени от нахлуващите туристи. Държавата осъзнала културната им стойност и туристическия им потенциал и закупила част от дворовете, за да ги предпази от унищожаване, но все пак повечето принадлежат сега на фирми или частни фондации. Дворовете се отварят само за организираните двучасови обиколки, които се провеждат в сряда и в петък от 10:30. Билетът струва 15 евро и трябва да се купи два дена предварително.
На места пише, че вътрешните дворове в Палма са над 150.
На други пише, че могат да се разгледат 60 (което не противоречи на първата цифра), на места - 40 (което противоречи).
Ето карти с маршрути, включващи само дузина::
Ето тук могат да се видят някои от дворовете.
Понеже ми се стори, че дворът на Can Oleza ( "Can" - "къща") е много популярна, съдейки по честотата на снимките в нета, ето няколко от тях:
Ето и дворът на Can Vivot с великолепната стълба:
Блазе на всички архитектурно грамотни хора, които могат до край да се насладят на тази красота. Аз засега се мъча да се сетя за кои колони бяхме учили, че са тумбести...
Сводове има и по тесните средновековни улички:
И малко стълбища . Някои ми се струват излишно разточителни откъм неизползвано място:
Повечето стълбища са много тесни и изключително стръмни:
Нямаше начин да направя снимките така, че да се усети, колко отвесни са стъпалата:
Не ми се мисли как се качва човек с пазарски части в ръцете.
Тази е от Са Побла.
Другото, което ми направи впечатление още във Валдемоса, са двойните врати:
От това, което съм виждала и чела за българските къщи от средновековието, оставам с впечатление, че майоркинците са полагали два пъти повече усилия да се изолират от жегата, отколкото ние - от студа. Това второто не го разбирам.
В края на деня "направихме" една Меркадона
защото това ни беше последната вечер, а страстта ни към плодовите млека не беше никак заситена. За черимоята вече казах.
Вечерта завърши с картофена яхния с морски дарове, приготвена вълшебно от Агустин и разсъждения може ли да се яде риба с ... картофи. Така, като го напиша, отговорът е очевиден.
Добре де....храни, сладкиши, черимоя, Исабела 2ра, стриди, свински глави, уши, бузи, глезени....А какво пихте в тая Майорка?! Нещо релевантно пихте ли или утолявахте страннат си страст по плодови млекца? :-))) Аз, така като гледам, като на бяло вино ми отива...ама ти нищо не казваш...
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494